Докато нацията се бори с кризата със здравето на майките, повече цветнокожи жени избират центрове за раждане пред болници

Вернет Кунц е родила четири деца в лечебни заведения – в това число набор от сурогатни близнаци – преди да реши, че е подготвена за друго прекарване.

Кунц сподели, че до момента в който предходните й раждания са били здрави и гладки, тя усеща, че визитите в болничното заведение и медицинския кабинет са прибързани, рутинни и безлични.

„ Когато сте в този медицински модел, се чувствате някак разбъркани, споделят ви какво да вършиме, имате всички тези оценки и ултразвуци “, сподели Кунц. „ Чувства се по-скоро транзакционно и по-малко интимно. “

И по този начин, през 2021 година, когато Кунц схваща, че е бременна с петото си дете, тя взема решение да роди бебето в Центъра за раждане в Атланта. Съоръжението, сподели тя, обезпечава холистичната, персонална и интимна грижа, за която тя копнееше като майка и тя имаше водно раждане, с цел да роди сина си Хъдсън.

Кунц сподели, че прави оценка прекарването толкоз доста, че се готви да роди шестото си бебе в същия център за раждане през януари.

„ Това е повече от просто лекуване на майка, която е бременна “, сподели тя пред CNN по време на среща в центъра в средата на ноември. „ Сякаш има място за всички елементи от нея. Това основава равнище на фамилиарност, което в действителност не получавате от обичаен медицински кабинет. “

Kountz е сред малкия, но нарастващ брой цветнокожи дами, които избират родилни центрове пред обичайните медицински заведения за пренатални, раждащи и следродилни грижи.

Въпреки че по-голямата част от ражданията в Съединени американски щати към момента се случват в болнична среда, през 2020 година близо 2% от хората са избрали да раждат в „ социална среда за раждане “, като родилен център или домашно раждане, съгласно най-новите данни от National Partnership for Women & Families, организация с нестопанска цел, която наблюдава тези трендове въз основа на данни от акт за раждане.

Между 2019 и 2020 г. имаше 30% нарастване на чернокожите дами, избрали да раждат в тези условия, и 26% нарастване за индианските дами, съгласно организацията с нестопанска цел. Броят на латиноамериканските жени избрали да раждат в тези настройки се е нараснал с 24% и 18% за белите както и азиатските дами.

Решението на някои фамилии да се отдалечат от обичайните условия за раждане в болница идва, до момента в който нацията се бори с рецесията със здравето на майките, при която чернокожите дами са съвсем три пъти по-склонни да умрат от затруднения при бременност, в сравнение с белите дами, съгласно CDC.

Родилните центрове постоянно са сходни на дома уреди, които оферират на клиентите по-дълги срещи и повече свобода и автономност при раждането им. Те са предопределени да се грижат за   тези   с бременности с невисок риск и държавните разпореждания им не разрешават осъществяването на цезарово сечение, съгласно Американската асоциация на центровете за раждане.

Изпълнителният шеф на Центъра за раждане в Атланта Тамара Тайт сподели, че в случай че   клиент   има затруднения отвън обсега на грижите — като нараснало кръвно налягане, бебе със седалищно бебе или в случай че тежестта на бебето е по-малко от гестационната му възраст — те се прехвърлят в локална болница. Центърът за раждане също не предлага епидурални упойки или медикаменти за предизвикателство на раждане, добави тя.

Центровете за раждане също нормално имат критерии за оценка на риска, които им оказват помощ да дефинират дали е безвредно някой да роди в тяхното оборудване или би трябвало да бъде трансфериран в болница, сподели Тайт.

Преобръщението към центровете за раждане   също идва, когато родилните отделения в цялата страна се затварят, като мнозина показват ниската раждаемост и незадоволителните средства като съществени аргументи за затварянето.

Болничният медицински център Centinela в Ингълууд, Калифорния - град с болшинство чернокожи и испанци - затвори родилното си поделение през октомври. В изказване, оповестено от болничното заведение, се споделя, че „ търсенето на услуги за майчино здраве в Centinela е намаляло доста през последните няколко години, с по-малко от две раждания дневно. “  

Leseliey Welch, съосновател и съдиректор   на Birth Center Equity, сподели, че центровете за раждане постоянно са фокусирани върху проявлението на почитание, създаване на доверие и свързване със фамилиите – нещо, което цветнокожите дами в цялата страна желаят, изключително тези които са претърпели   контузия или расизъм в опазването на здравето.

Според отчет, оповестен през ноември от Националното партньорство за дами и фамилии, чернокожите дами са „ два пъти по-склонни от белите дами да оповестят, че медицински експерт ги е пренебрегнал, отказал молба за помощ или не е дал отговор на молби за помощ в рационален интервал от време

Уелч каза, че счита, че разликата в равнищата на майчина смъртност е още един образец за наследството на систематичния расизъм в Америка.

„ Цялата тази страна работи в подчиненост на човешките полезности, учредена на раса “, сподели Уелч. „ Нашите лечебни заведения и здравни системи не са изключение. Оцеляването би трябвало да е най-малкото, което чакаме при грижите за раждане. Това е най-малкото, което можем да създадем за толкоз доста фамилии в тази страна. “

Подхранвана от желанието да се оправи с тези неравенства, Уелч сподели, че възнамерява да отвори Birth Detroit през 2024 година, първият независим център за раждане в града, управителен от чернокожи дами.

По-персонализирано изживяване

Много центрове за раждане са предопределени да обезпечат на фамилиите домашния комфорт. Родилните зали в Центъра за раждане в Атланта да вземем за пример наподобяват на спални с двойни кревати, лампи, картини по стените и маси за повиване на бебета.

В един скорошен петък Кунц се отпусна на светлосин кадифен стол в едва осветена стая против акушерката си Анджли Хинман.

„ Как се усеща тялото ти тези дни? “ — попита Хинман.

Кунц, която беше бременна в 32-та седмица, обхвана корема си с длани и изясни на Хинман, че през днешния ден е бил добър ден – тя нямаше огромна дисфункция на тазовото дъно и можеше да върви нагоре и надолу по стълбите вкъщи без помощ.

Те разговаряха в продължение на 30 минути за всичко - от положението на психологичното здраве на Кунц и работата й като хиропрактор до фамилния й живот, приема на вода и съня. Когато завършиха, Хинман мери кръвното налягане на Кунц и употребява фетален доплер, с цел да чуе сърдечния темп на бебето.

„ Виждам ги да се движат “, сподели Хинман, до момента в който движи ръката си към стомаха на Кунц.