Докато нацията се бори с кризата със здравето на майките, повече цветнокожи жени избират центрове за раждане пред болници
Вернет Кунц е родила четири деца в болници – включително набор от сурогатни близнаци – преди да реши, че е готова за различно преживяване.
Кунц каза, че докато предишните й раждания са били здрави и гладки, тя чувства, че посещенията в болницата и медицинския кабинет са прибързани, рутинни и безлични.
„Когато сте в този медицински модел, се чувствате някак разбъркани, казват ви какво да правите, имате всички тези оценки и ултразвуци“, каза Кунц. „Чувства се по-скоро транзакционно и по-малко интимно.“
И така, през 2021 г., когато Кунц разбира, че е бременна с петото си дете, тя решава да роди бебето в Центъра за раждане в Атланта. Съоръжението, каза тя, осигурява холистичната, лична и интимна грижа, за която тя копнееше като майка и тя имаше водно раждане, за да роди сина си Хъдсън.
Кунц каза, че оценява преживяването толкова много, че се готви да роди шестото си бебе в същия център за раждане през януари.
„Това е повече от просто лечение на майка, която е бременна“, каза тя пред CNN по време на среща в центъра в средата на ноември. „Сякаш има място за всички части от нея. Това създава ниво на интимност, което всъщност не получавате от традиционен медицински кабинет.“
Kountz е сред малкия, но нарастващ брой цветнокожи жени, които избират родилни центрове пред традиционните медицински заведения за пренатални, раждащи и следродилни грижи.
Въпреки че по-голямата част от ражданията в САЩ все още се случват в болнична среда, през 2020 г. близо 2% от хората са избрали да раждат в „обществена среда за раждане“, като родилен център или домашно раждане, според най-новите данни от National Partnership for Women & Families, организация с нестопанска цел, която проследи тези тенденции въз основа на данни от акт за раждане.
Между 2019 и 2020 г. имаше 30% увеличение на чернокожите жени, избрали да раждат в тези условия, и 26% увеличение за индианските жени, според организацията с нестопанска цел. Броят на латиноамериканските жени избрали да раждат в тези настройки се е увеличил с 24% и 18% за белите както и азиатските жени.
Решението на някои семейства да се отдалечат от традиционните условия за раждане в болница идва, докато нацията се бори с кризата със здравето на майките, при която чернокожите жени са почти три пъти по-склонни да умрат от усложнения при бременност, отколкото белите жени, според CDC.
Родилните центрове често са подобни на дома съоръжения, които предлагат на клиентите по-дълги срещи и повече свобода и автономия при раждането им. Те са предназначени да се грижат за тези с бременности с нисък риск и държавните разпоредби им забраняват извършването на цезарово сечение, според Американската асоциация на центровете за раждане.
Изпълнителният директор на Центъра за раждане в Атланта Тамара Тайт каза, че ако клиент има усложнения извън обхвата на грижите — като повишено кръвно налягане, бебе със седалищно бебе или ако теглото на бебето е по-малко от гестационната му възраст — те се прехвърлят в местна болница. Центърът за раждане също не предлага епидурални упойки или лекарства за предизвикване на раждане, добави тя.
Центровете за раждане също обикновено имат критерии за оценка на риска, които им помагат да определят дали е безопасно някой да роди в тяхното съоръжение или трябва да бъде прехвърлен в болница, каза Тайт.
Преобръщението към центровете за раждане също идва, когато родилните отделения в цялата страна се затварят, като мнозина посочват ниската раждаемост и недостатъчните средства като основни причини за затварянето.
Болничният медицински център Centinela в Ингълууд, Калифорния - град с мнозинство чернокожи и испанци - затвори родилното си отделение през октомври. В изявление, публикувано от болницата, се казва, че „търсенето на услуги за майчино здраве в Centinela е намаляло значително през последните няколко години, с по-малко от две раждания на ден.“
Leseliey Welch, съосновател и съдиректор на Birth Center Equity, каза, че центровете за раждане често са фокусирани върху показването на уважение, изграждане на доверие и свързване със семействата – нещо, което цветнокожите жени в цялата страна желаят, особено тези които са преживели травма или расизъм в здравеопазването.
Според доклад, публикуван през ноември от Националното партньорство за жени и семейства, чернокожите жени са „два пъти по-склонни от белите жени да съобщят, че медицински специалист ги е игнорирал, отказал молба за помощ или не е отговорил на молби за помощ в разумен период от време
Уелч каза, че смята, че разликата в нивата на майчина смъртност е още един пример за наследството на системния расизъм в Америка.
„Цялата тази страна работи в йерархия на човешките ценности, основана на раса“, каза Уелч. „Нашите болници и здравни системи не са изключение. Оцеляването трябва да е най-малкото, което очакваме при грижите за раждане. Това е най-малкото, което можем да направим за толкова много семейства в тази страна.“
Подхранвана от желанието да се справи с тези неравенства, Уелч каза, че планира да отвори Birth Detroit през 2024 г., първият самостоятелен център за раждане в града, ръководен от чернокожи жени.
По-персонализирано изживяване
Много центрове за раждане са предназначени да осигурят на семействата домашния комфорт. Родилните зали в Центъра за раждане в Атланта например приличат на спални с двойни легла, лампи, картини по стените и маси за повиване на бебета.
В един неотдавнашен петък Кунц се отпусна на светлосин кадифен стол в слабо осветена стая срещу акушерката си Анджли Хинман.
„Как се чувства тялото ти тези дни?“ — попита Хинман.
Кунц, която беше бременна в 32-та седмица, обхвана корема си с длани и обясни на Хинман, че днес е бил добър ден – тя нямаше голяма дисфункция на тазовото дъно и можеше да ходи нагоре и надолу по стълбите у дома без помощ .
Те разговаряха в продължение на 30 минути за всичко - от състоянието на психичното здраве на Кунц и работата й като хиропрактор до семейния й живот, приема на вода и съня. Когато приключиха, Хинман измери кръвното налягане на Кунц и използва фетален доплер, за да чуе сърдечния ритъм на бебето.
„Виждам ги да се движат“, каза Хинман, докато движи ръката си около стомаха на Кунц.
